«Смъртта на чиновника»

- 1 -
Антон Павлович ЧеховСмъртта на чиновника

Една прекрасна вечер не по-малко прекрасният екзекутор1. Иван Дмитрич Червяков седеше на стола си на втория ред и гледаше с бинокъл „Корневилските камбани“. Гледаше и се чувствуваше на върха на блаженството. Но изведнъж… В разказите често се среща това „но изведнъж“. Авторите са прави: животът е пълен с изненади! Но изведнъж лицето му се смръщи, очите му се опулиха, дишането му спря… той махна бинокъла от очите си, наведе се и … апчхи! Кихна, както виждате. Никъде и никому не е забранено да киха. Кихат и селяни, и полицейски началници, а понякога дори и тайни съветници. Всички кихат. Червяков никак не се сконфузи, избърса се с кърпичката си и като вежлив човек се огледа наоколо: дали не е обезпокоил някого със своето кихане? Но тук вече трябваше да се сконфузи. Той видя, че старчето, което седеше пред него на първия ред, грижливо избърсваше голата си глава и шията си с ръкавицата и нещо мърмореше. Червяков позна в старчето статския генерал Бризжалов, който служеше под ведомството на пътищата и съобщенията.

„Опръскал съм го! — помисли си Червяков. — Не е мой началник, чужд е, но все пак е неудобно. Трябва да му се извиня.“

- 1 -