«Малкият брат»

- 1 -
Румен ЧенковМалкият брат

Събуди се, обляна в студена пот. Сънува кошмар — ужасяващо ясен, до най-малките подробности.

Разбудена напълно, трепереща, тя се пресегна и запали нощната лампа. Тъмнината в стаята като че ли не и позволяваше да прогони напълно съня от съзнанието си. По гърба и лазеха цяла армия мравки и завършваха похода си на тила.

Щом запали лампата, мравките изчезнаха. Видението се спотаи, загубило живителната тъмнина, но не изчезна напълно. Потърси с поглед мястото, където трябваше да спи Кирил. Не беше сигурна, че ще го намери до себе си. Снощи — както често се случваше — заспа преди той да се прибере. Това, че много пъти се събуждаше сама, вече не можеше да я изненада. Още когато се запозна с него, разбра, че ще трябва да го дели с неговата голяма страст — комара. Беше и трудно в началото, но постепенно свикна, защото мислеше, че го обича истински и не би могла да живее без него. Просто внимаваше да не го ядоса с капризите си и така да го загуби.

Този път Кирил се беше прибрал и сега спеше, прегърнал възглавницата Докосна лицето му с ръка и това я успокои. Винаги и вдъхваше увереност, спокойствие и… да, може би, чувство за реалност.

- 1 -