«1977»

- 1 -
Румен Ченков1977 Бе март, седемдесет и седма.Денят — до втръсване обикновен.Утрото напомняше за пролет,капчуците отмерваха минутите…до края.Ден, слънчев и усмихнат,но студен.Направиха часовницитеобиколкаи слънцето се скрипод хоризонта.Спусна се нощта,а в къщите —на топло —хората отмаряха,загледани в Канала,с чаша вино:от трудовия делникразтоварваха.В началото бе тътен,приглушен… съдбовен.Сякаш в ада демонипразнуваха.В сърцата нироди се ужас смътени лъхна хлад гробовен.Изгасна токът,а стъклата задрънчаха…шишетата и чашите…като че танкове навънс машинен рев запяхапод прозорците…и чуваше се звън…А хората се сетихакакво ще ги постигне,но бяха вцепенении уплашени.Гледаха себез да мигнатв лицата пожълтели…чакаха да се отвори адът…усетиха смъртта —как идвашес косата си студена.И залюля се майката Земя!В недрата йогромни демони танцуваха.Два блока катовлюбенисе зацелуваха,а Сатаната весело запявъв писъка на тез,които съществуваха.Пищяха дечица,пищяха жени,търкаляха сеи се удряха в стените.Паниката беше господарпо стъпалата,в спалнитеи кухните…В душитепаниката бешегосподар!В ужасен танцдва блока се целуваха —гротескно-любовенкошмар.От тази нощ градътсе промени:със грохот грозенсградите се срутиха.Смъртта косеше хората под тях:над сто човекапод руините —затрупани.Преди минутивсички бяха живи,а после — смачкани,
- 1 -