«Наклонената свещ»

- 1 -
I

Пери Мейсън влезе в своята кантора и отвори вратата на частния си кабинет, като се усмихна на Дела Стрийт, която обираше праха по бюрото му със загрижеността на предана секретарка.

— Добро утро, шефе! — поздрави тя.

Мейсън пристъпи бавно към дрешника и остави шапката си, после приближи бюрото и се вгледа в кореспонденцията, сортирана изкусно в три отделни купчини. Върху първата бе прикрепено листче с надпис: „Може да се прочете, но не се налага отговор“. Втората бе означена: „Трябва да се прочете, но може да се отговори, без да е нужна вашата диктовка“. Листчето върху третата купчина, обемаща около половин дузина писма, гласеше: „Трябва да се прочете и се отговори лично от вас“.

Дела Стрийт влезе в секретарската си стая, свързана с частния кабинет на адвоката, и прибра четката за бърсане на прах в едно от чекмеджетата на бюрото. Върнала се при Мейсън, тя седна и приготви стенографски бележник.

Мейсън се залови с писмата, изискващи личното му внимание, прочете първото, спря за малко, погледна през прозореца и с очи, зареяни в безоблачното южно калифорнийско небе, произнесе:

— Днес е петък, Дела, нали?

Тя кимна и насочи молив към бележника.

— Защо — запита изведнъж Мейсън — убийците неизменно биват екзекутирани в петък?

— Вероятно понеже се счита за нещастие да се започне пътешествие в петък.

- 1 -