«Балада за одименото купе»

- 1 -
Александър КочетковБалада за одименото купе — Как болно ми е, скъпа, как е страннода се сродя с пръста, разхвърлял клони.Как болно ми е, скъпа, как е странносъс ствол прерязан да се раздвоявам.Не ще зарасне във сърцето рана —най-чистите сълзи разкъсано ще рони.Не ще зарасне във сърцето рана —със пламенна смола прахта ще напоява.— Докато дишам, с теб ще бъда.Душа и кръв са неделими,Докато дишам, с теб ще бъда,любов и смърт са винаги едно.Ще носиш в себе си, любими,навсякъде със себе си ще носиш,навсякъде със себе си ще носиш,земята родна, родното гнездо.— Но ако няма как да се укрияот скърбите неизцерими.Но ако няма как да се укрияот хлад и тъмнини.— Разделите предричат срещи,не ме забравяй, мой любими.Разделите предричат срещии ще се върнем — аз и ти.— Но ако аз без вест изчезна —проблеснал лъч стопен в денят.Но ако аз без вест изчезнанад звезден пояс в млечен дим.— За теб ще почна да се моля,да помниш земния си път.За теб ще почна да се моля,да се завърнеш невредим.Чак в одименото купе унесен,усетил се бездомен и смирен.Чак в одименото купе унесен,той полуплакал, полуспал.Но ето стръмен склон — и влака,извил се в своя страшен крен.Но ето стръмен склон — и влакабез релси осите си завъртял.Тогава нечовешка силаизстисквала телата им горещи.Тогава нечовешка силанай-земното лишила от земяи никого не защитилидалечно обещани срещи.
- 1 -