«Досетливата врана»

- 2 -

След това отнесла кожичките при дядовата юрта и ги сложила пред прага.

Старият ловец още спял, ала най-сетне се събудил. „Я да си напълня луличката!“ — помислил си той. Запушил тютюн, но той му замирисал на мъх. Опитал чая, ала в него имало шума.

— Ах, негоднико! Ах, ти, задморски лъжецо! — захванал да ругае старецът.

Изскочил от юртата по-сърдит от зъл дух. Гледа — пред прага лежат кожите.

„Животинките навярно са оживели — рекъл си ловецът. — Усетили са, че искат да ги откарат в чужда земя и са избягали от чувала.“

Събрал кожичките си и ги внесъл в юртата.

А пък американецът в това време отишъл на брега. Седнал в лодката и захванал да се хвали на другарите си:

— Гледайте колко кожи взех, все от скъпи северни лисици!

— Покажи ни ги! — рекли те.

Американецът развързал чувала, но в него имало само мъх.

— Ай-ай-ай! — развикал се той. — В тая тайга живее страшен магьосник, само дано не превърне и нас в пух и прах.

А враната загракала от дървото:

— Га-га-га. Аз съм магьосникът! Друг път да не лъжеш юкагирите!

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2561]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:46

- 2 -