«Досетливата врана»

- 2 -

Тръгнал си американецът и почнал да ругае стареца. А старецът си помислил: „Дали ще се върне или няма да се върне? Май че обидих богатия търговец.“ Но търговецът се върнал, само че намислил нещо лошо. Като вървял през тайгата, той наскубал мъх и го пъхнал между тютюна. На брега събрал нападали листа и ги смесил с чая. Но враната видяла всичко.

И ето какво се случило по-нататък.

— На ти стоката, старче! — рекъл американецът. — Само, че ти донесох повече, отколкото трябваше. Прибави и ти кожички!

Старецът взел стоката в едната ръка, а кожичките сложил в другата. Американската стока излязла по-тежка.

— Ето ти още десет лисичи опашки — рекъл старецът.

Американецът сложил всичко в чувала, метнал го на гръб и си тръгнал весел и доволен. Вървял из тайгата и пеел. А досетливата врана кацнала върху чувала и попоглеждала напред. „Ще те проводя аз отвъд морето с празни ръце!“

Спрял се американецът, навярно се уморил. Враната кацнала на едно дърво. Американецът оставил чувала под един храст и отишъл да пие вода. Напил се и напълнил лулата си.

— Сега му е времето! — пошепнала си враната.

Домъкнала мъх, развързала чувала, извадила от него всичките кожички, а вместо тях поставила мъха.

След това отнесла кожичките при дядовата юрта и ги сложила пред прага.

- 2 -