«Мати Веселяка»

- 3 -

— Е, Бабо Мецо, мушни си лапичките в цепката да поизтънеят!

Мушнала си Баба Меца лапищата, Мати ударил клина с брадвата и той отхвръкнал. Стиснало дървото мечите лапища, Баба Меца реве, та се къса, а Мати Веселяка примира от смях:

— Търпи, търпи! Да ти поизтънеят лапичките.

— Олеле! Не искам да свиря на кантеле! — реве Баба Меца. — Опустяла ти свирнята и играта! Пусни ме да си ида!

— А ще плашиш ли хората? Ще ги пъдиш ли от гората?

— Няма вече! Ще бъда кротка и добра, пусни ме!

Вкарал Мати Веселяка клина в цепката. Измъкнала си Баба Меца лапищата и си плюла на петите.

А пък Мати Веселяка натоварил шейната с елхови дърва, качил се и я подкарал към къщи.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2598]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:23

- 3 -