«Дядо поп не е вчерашен»

- 3 -

Попът спря насред пътя и се замисли. „Този човек ще ми излезе по-скъп от коня. Всеки ден просфорки, пилешка чорбица, овче млечице — той ще ми изяде и ушите! Ами какво ще кажат хората, ако ме видят, че яздя човек наместо кон? «Я го вижте нашия поп — яхнал един нещастник. Не го ли е грях, не го ли е срам?» Не, дядо поп не е вчерашен и няма да се улови им тая въдица!“

— Не мога — рече той на крадеца — да те яздя. Свободен си, човече, върви, където щеш!

Крадецът се зарадва и попита:

А за юздите и седлото, отче-попе, какво ще кажеш?

— Вземай ги! — викна попът. — Щом конят ми го няма, защо ми е седло? Ти ми служи предано цели седем години. Нека тая юзда и седлото ти бъдат награда от мене!

Крадецът грабна седлото и юздата, поклони се на попа и се изгуби в гората, където се беше укрил другарят му с коня.

Информация за текста

© 1967 Ангел Каралийчев

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13212]

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00

- 3 -