«Дядо поп не е вчерашен»

- 2 -

Най-сетне попът свърши молитвата затвори тревника, извърна се назад и остана поразен, като видя, че подире му карачи наместо кон човек със седло на гърба, захапал конската юзда.

— Кой си ти и какво правиш след мене? — запита строго попът.

— Аз, отче-попе — падна на колене пред него крадецът, — съм твоят кон. За големите си грехове бях прокълнат и превърнат на кон. Много теглила претеглих през годините, докато бях добиче: стопаните ме биха с камшик, ругаха ме, гладувах и мръзнех, додето попаднах в твоите благи ръце. Ти никога не забравяш да прочетеш молитвата си, дори когато се намираш на път, затуй Господ Бог покрай твоите грехове прости и моите, дигна тежкото проклятие от главата ми и ме превърна в човек.

Но тъй като си ме купил и си наброил за мене много пари, аз ще остана при тебе и ще ти служа пак като кон. Готов съм винаги да тегля каручката ти и да си подложа гърба под твоето седло. Яхай ме, отче-попе! Ходи с мене и препускай, където щеш! Само едно ще те моля, не ми давай овес, а ме храни с бели просфорки, пилешка чорбица и овче мляко, защото зъбите ми изпадаха, не мога всичко да ям. И не ме оставяй да правя грехове, тъй като току-виж пак се превърна в кон. А сега сядай на седлото — да те понося до село!

- 2 -