«Дядо поп не е вчерашен»

Ангел Каралийчев Дядо поп не е вчерашен Литовска народна приказка

Един поп яздеше на кон през гората. Слънцето клонеше на залез. Настанало беше време за вечерна молитва. Попът слезе от коня, намота юздата му на ръката си, по стар навик извади от торбата требника, зачете една молитва и потегли пеша пред коня. Конят като всеки кон вървеше полекичка и от време на време протягаше глава да откъсне някоя крайпътна тревичка, пръхтеше или махаше с опашка да пропъди мухите.

А в горския пущинак се бяха потулили двама крадци. Те гледаха охранения кон на попа и си шепнеха. Единият рече:

— Този поп е много наивен. Каквото го излъжеш — ще ти повярва. Хайде да му откраднем коня.

— Не е хубаво — отвърна другият, — как ще посегнеш към добичето на едно духовно лице.

— Както посяга и той към хлябовете на селяните. Ти за тая работа не се тревожи, ами я ми помогни! Поеми коня и го отведи навътре в гората, а другото остави на мене! Аз ще се разправям с попа.

И като пристъпи тихомълком, първият крадец изоглави коня захапа юздата, намести седлото му на гърба си и тръгна подир попа, а вторият метна върху шията на коня колана си и го отвлече в гората.

Върви попът, чете молитвата си и подръпва юздата, а крадецът тропа след него.

Най-сетне попът свърши молитвата затвори тревника, извърна се назад и остана поразен, като видя, че подире му карачи наместо кон човек със седло на гърба, захапал конската юзда.

— Кой си ти и какво правиш след мене? — запита строго попът.

— Аз, отче-попе — падна на колене пред него крадецът, — съм твоят кон. За големите си грехове бях прокълнат и превърнат на кон. Много теглила претеглих през годините, докато бях добиче: стопаните ме биха с камшик, ругаха ме, гладувах и мръзнех, додето попаднах в твоите благи ръце. Ти никога не забравяш да прочетеш молитвата си, дори когато се намираш на път, затуй Господ Бог покрай твоите грехове прости и моите, дигна тежкото проклятие от главата ми и ме превърна в човек.

Но тъй като си ме купил и си наброил за мене много пари, аз ще остана при тебе и ще ти служа пак като кон. Готов съм винаги да тегля каручката ти и да си подложа гърба под твоето седло. Яхай ме, отче-попе! Ходи с мене и препускай, където щеш! Само едно ще те моля, не ми давай овес, а ме храни с бели просфорки, пилешка чорбица и овче мляко, защото зъбите ми изпадаха, не мога всичко да ям. И не ме оставяй да правя грехове, тъй като току-виж пак се превърна в кон. А сега сядай на седлото — да те понося до село!

Попът спря насред пътя и се замисли. „Този човек ще ми излезе по-скъп от коня. Всеки ден просфорки, пилешка чорбица, овче млечице — той ще ми изяде и ушите! Ами какво ще кажат хората, ако ме видят, че яздя човек наместо кон? «Я го вижте нашия поп — яхнал един нещастник. Не го ли е грях, не го ли е срам?» Не, дядо поп не е вчерашен и няма да се улови им тая въдица!“

— Не мога — рече той на крадеца — да те яздя. Свободен си, човече, върви, където щеш!

Крадецът се зарадва и попита:

А за юздите и седлото, отче-попе, какво ще кажеш?

— Вземай ги! — викна попът. — Щом конят ми го няма, защо ми е седло? Ти ми служи предано цели седем години. Нека тая юзда и седлото ти бъдат награда от мене!

Крадецът грабна седлото и юздата, поклони се на попа и се изгуби в гората, където се беше укрил другарят му с коня.

Информация за текста

© 1967 Ангел Каралийчев

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00