«Приказка за брашнения чувал»

- 3 -

С наведена глава излезе владиката Том от кралския дворец и тръгна да пита и разпитва где когото срещне какви отговори да даде на трите кралски гатанки. Най-напред отиде в Оксфорд при философите, но никой от тях не можа да даде задоволителен отговор на гатанките. След това владиката се прехвърли в Кеймбридж при богословите, но те поклатиха отрицателно глави. Сърцето на владиката Том се изпълни с голям страх. Както вървеше съкрушен и отчаян, на деветия ден той срещна в полето стадо свине. Свинарят, който вървеше ред свинете, чу се поклони и попита:

— Какво ново има, дядо владика? Защо си толкова кахърен?

— Новото е, че утре дядо ти владика трябва да се прости с имането си.

И владиката разказа на свинаря за трите кралски гатанки.

Свинарят се позамисли и рече:

— Не се бой, дядо владика! Понякога се случва на най-хитрия човек, когато се намира в беда, да помогне на някой глупак. Ти, дядо владика, ще ми дадеш твоето владишко расо, пръстена и патерицата си, а пък аз ще се явя пред краля наместо тебе и ще дам отговор на гатанките. Той няма да ме познае, защото ние с тебе много си приличаме. Помниш ли, когато бяхме деца, учителят често пъти казваше на тебе, че си достоен за свинар, а на мене предричаше, че ще стана владика. Старият учител беше смешен човек. Ти, дядо владика, дръж свинарската ми тояга и пази хубаво свинете, докато се върна.

- 3 -