Живееше някога един крал. Той беше толкова умен, че дори говорът на животните разбираше. Ето как беше го научил. Пристигна при него една старица, донесе му в плетена кошничка риба и рече:
— Заповядай тази риба да я изпържат и я изяж. Тогава ти ще почнеш да разбираш какво си говорят всичките живи твари, които ходят по земята, плуват в морето и летят по въздуха.
Кралят се зарадва, че ще може да знае това, което никой не умее. Той щедро заплати на старицата, повика своя прислужник Иржик и му поръча да приготви рибата за обяд.
— Само гледай, да не си хапнал нито едно парче, защото ще ти отсека главата!
Иржик се учуди на такава забрана.
— Откак съм се родил, такава риба не съм виждал! — помисли си той. — Много прилича на змия. И нима е възможно готвачът да не опита яденето, което готви!
И когато рибата стана готова, Иржик взе едно парче и го изяде. Тогава изведнъж долови тънки гласчета:
— И ние искаме да хапнем от рибата! Дай и на нас едно парченце.
Иржик се озърна. Наоколо нямаше никого, само мухи, които летяха в кухнята. На улицата се разнесе подебел глас:
— Къде отидоха? Къде се дянаха?
По-тънките гласчета отговориха:
— Към воденичаря, на ечмяната нива.
Иржик погледна през прозореца и видя един гъсок да води стадо гъски.