«Тримата съдии»

- 3 -

Бащите на младежите дошли. Тогава почтеният съдия поискал съвет от старците:

— Имам една-единствена дъщеря. Моите приятели ме помолиха поотделно за едно и също нещо: „Дай дъщеря си на моя син“. Аз не мога да разделя девойката на две части. Посъветвайте ме на кой младеж да я дам.

Старците отговорили така:

— Работата не е лека. Когато се намерим в някое затруднение, ние идваме за съвет при тебе. Какъв съвет чакаш ти от нас?!

Видял той, че от тях няма да получи съвет, и продължил:

— Тогава слушайте още. Аз им определих ден, и сега те дойдоха. Единият от тях е купил земя, построил е на нея широки къщи за себе си и за гостите. Другият е увеличил броя на приятелите на своя син. Ето как стои работата. Какво ще бъде вашето решение?

Старците отново отговорили:

— Ние вече ти казахме веднъж, че не можем да разрешим този въпрос.

Тогава бащата на девойката рекъл така:

— Каква полза от изобилието на земя? Достатъчно е само веднъж да сбъркаш, и всичко ще загине; буря може да отнесе всички къщи, пожар или наводнение може да ги погълне. Всичко е на произвола на случая. Но ако имаш много приятели, поне един ще съумее да ти помогне в тежък час. На сина на този човек аз давам своята единствена дъщеря. Харесва ли ви това или не, така реших.

И старците пак признали, че е прав, и рекли:

— Нали ти казахме веднага, че не можем да се справим с тази работа.

- 3 -