«Дъщерята на слънцето»

- 4 -

— Не и не, трябва да поканя царя. Нека дойде да види нашия селски живот, нека знае, че и ние живеем на света и можем да посрещнем цар.

Вдигнал се веднъж и тръгнал да вика царя на гости. Пристигнал, поднесъл дарове, каквито имал, и помолил:

— Ощастливете ни, заповядайте на обяд.

Царят се присмял:

— Кой си ти и какво имаш за обяд?

А сетне рекъл:

— Няма да дойда у вас, но щом искаш, ще изпратя с теб съветниците си.

Извикал царят съветниците си и наредил:

— Идете да видите откъде-накъде ме вика на гости, има ли нещо, или се подиграва?

Тръгнал селянинът, повел царските съветници с цялата им свита. По пътя съветниците огладнели. Убили един фазан и изпратили един слуга да го опече някъде. Слугата отишъл в колибата и, както печал фазана, изведнъж влязла девойката-слънце, той се загледал в нея така, че очите му останали. Забравил всичко, не помнел нито защо е тук, нито какво трябва да прави. Целият фазан се овъглил на шиша.

Сетне взел изгорялата птица и я занесъл на съветниците.

Съветниците се разсърдили:

— Защо си овъглил птицата?

Слугата казал:

— В колибата имаше една жена, ума ми взе. Нищо не виждах и не разбирах, затова фазанът изгоря.

Съветниците и свитата им се разбързали. Качили се на конете, препуснали. Искали час по-скоро да зърнат хубавицата.

- 4 -