«Дъщерята на слънцето»

- 2 -

Слънцето не се вслушало в молбата на селянина, залязло. Той вързал последния сноп и стопанинът дошъл. Учудил се, че всичкото жито е пожънато и казал:

— Е, хайде да делим, както се уговорихме.

— Не — рекъл жътварят, — не ми провървя, не изпълних условието, ето този, последния сноп, вързах след залез слънце. Ти си честен пред себе си, но и аз искам да съм честен пред себе си — и си тръгнал.

Тръгнал си, дълго ли вървял, кратко ли, отишъл при един цар и се ценил да му пасе овцете четири години. Уговорили се така: ако през четирите години вълк не отвлече и мор не умори нито една овца — с една дума, ако няма никаква щета при овцете, — ще разделят всичките овце на две — половината за овчаря, половината за господаря, ако ли не — на овчаря няма да се падне нищо и той ще си иде с празни ръце.

Уговорили се и овчарят изкарал овцете на пасището. Четири години ги пасъл и то така, че през цялото време дори едно агнешко ушенце не изгубил, никаква щета при овцете не допуснал. На края, когато ги подкарал към господаря за делба, изневиделица изскочил вълкът, грабнал една овца и я завлякъл в гората. Овчарят докарал овцете. Господарят ги погледнал, зарадвал се, че стоката му е гледана хубаво, и понечил да раздели стадото на две, ала овчарят се отказал, хвърлил гегата си и заминал — не можал да изпълни условието: изгубил една овца и не взел наградата.

- 2 -