«Двамата хитреци. Амхарска приказка»

- 3 -

Другият отговорил:

— Не, твоят товар е по-тежък от моя, нека днес направим вечеря от твоето брашно, а утре от моето.

Дълго се препирали и легнали да спят гладни.

Настъпило утрото; търговците отново тръгнали на път и привечер стигнали до една река. Всички търговци приготвили обед и похапнали, а двамата хитреци все спорили и отново прекарали гладна нощ. После пак тръгнали на път и пак се измъчвали от глад. Тогава единият от тях отворил своя чувал и извадил бяла пепел вместо брашно. Хвърлил тази пепел във водата и като се престорил, че нищо не знае, започнал да хока жена си.

Тогава другият отворил своя чувал и казал:

— И моята жена е направила същото за мене! Посмели се двамата над своите дяволии и взели да се укоряват в хитрост. Оттук пословицата, че храна на двамата хитреци е бялата пепел.

После двамата гладни пътника стигнали до едно село и тръгнали да просят хляб.

Така вървели те от село на село и все мислели какво да правят. Най-сетне решили, че е най-добре да откраднат нещо и да хапнат.

Приближили до едно стадо овце, но пастирът зорко го пазел и те не успели да откраднат овца. Срещнали по-нататък стадо кози и крави, но навсякъде пастирите ги пазели зорко. После излезли на една равнина и от хълма видели как един селянин карал волове. Тогава единият от тях рекъл:

— Послушай, приятелю, да откраднем тези волове.

- 3 -