«Двамата хитреци. Амхарска приказка»

- 2 -

— Твоят товар е тежък; хайде днес да приготвим вечеря от твоето брашно, да хапнем, а утре от моето.

Другият отговорил:

— Не, твоят товар е по-тежък от моя, нека днес направим вечеря от твоето брашно, а утре от моето.

Дълго се препирали и легнали да спят гладни.

Настъпило утрото; търговците отново тръгнали на път и привечер стигнали до една река. Всички търговци приготвили обед и похапнали, а двамата хитреци все спорили и отново прекарали гладна нощ. После пак тръгнали на път и пак се измъчвали от глад. Тогава единият от тях отворил своя чувал и извадил бяла пепел вместо брашно. Хвърлил тази пепел във водата и като се престорил, че нищо не знае, започнал да хока жена си.

Тогава другият отворил своя чувал и казал:

— И моята жена е направила същото за мене! Посмели се двамата над своите дяволии и взели да се укоряват в хитрост. Оттук пословицата, че храна на двамата хитреци е бялата пепел.

После двамата гладни пътника стигнали до едно село и тръгнали да просят хляб.

Така вървели те от село на село и все мислели какво да правят. Най-сетне решили, че е най-добре да откраднат нещо и да хапнат.

Приближили до едно стадо овце, но пастирът зорко го пазел и те не успели да откраднат овца. Срещнали по-нататък стадо кози и крави, но навсякъде пастирите ги пазели зорко. После излезли на една равнина и от хълма видели как един селянин карал волове. Тогава единият от тях рекъл:

— Послушай, приятелю, да откраднем тези волове.

— А как да направим това? — попитал другият.

— Аз ще почна да викам оттук, селянинът ще се затече към мене, а ти тогава със своята хитрост вземи единия вол, а другия аз ще открадна някак си сам. Ще се срещнем пак на това място.

Речено—сторено: първият се развикал:

— А-а-а!…

Селянинът помислил, че разбойници обират някого на пътя, оставил си воловете, взел тоягата и завикал:

— Ида при тебе, дръж се!

Затекъл се при хитреца и попитал:

— Какво става с тебе?

— Видях долу в равнината един селянин с вол. Видях такова нещо, което би учудило всички; такова чудо! — изломотил хитрецът.

Обърнал се тогава селянинът, за да погледне воловете си, но видял само един. Помислил, че крадци са откраднали втория, бързо се спуснал от хълма и се затекъл към гората да търси своя вол.

- 2 -