«Танцуващият чайник»

- 2 -

Бонзата оценил дарението на вехтошаря и му казал:

— Какъв чудесен чайник! Благодаря ти, синко, няма да те забравя в молитвите си.

Той поставил грижливо ценната вещ. И всеки път, когато идвали посетители, бонзата им показвал чайника с гордост.

— Вижте колко е красив! — казвал той.

И посетителите отвръщали:

— Никога не сме виждали по-красив!

Бонзата пожелал един ден да си направи чаша чай и сложил чайника на огъня. Изведнъж чул едно тънко гласче, което викало:

— Оле-ле, оле-ле! Пари ми, пари ми!

И в същия миг бонзата видял да се подават от чайника една глава, четири лапки и опашка на язовец. После животинчето с един скок излязло от чайника и погледнало с укор горкия бонза право в очите.

Бонзата отначало се вцепенил от учудване, после се разкрещял:

— Дух! Дух! В чайника има дух!

И като подхванал полите на робата си, побягнал като луд. На виковете му дотичали неколцина от неговите ученици. Щом казал какво се е случило, те се въоръжили с метли и влезли смело в помещението.

Чайникът си бил на огъня и врял спокойно.

— Но… почтени бонза, къде е духът? — запитали го те.

— В чайника беше! — отвърнал бонзата. — Когато го сложих на огъня, той изкочи от вътре и се развика: „Пари ми, пари ми!“ — Сигурен ли сте? Вижте, той си ври там спокойно.

- 2 -