«Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака»

- 6 -

Сиромахът увил в една дрипа гранатовите камъни и златния пояс и ги изпратил на жена си по един земляк. После напълнил стомната с вода и отишъл при търговците. Учудили се те, че той се връща жив и здрав, и го попитали:

— Имаше ли някой при водата, или не?

— Имаше, но си отиде — отговорил сиромахът, — водата е вече свободна.

Всички почнали да прегръщат сиромаха и да му се чудят:

— Какво си му казал, че е освободил водата? Колко години вече се мъчим без вода!

А в това време землякът занесъл на жената на сиромаха загънатото в дрипата богатство.

Разчупила жената единия от гранатовите камъни и само с половината от него изградила прекрасен град с дворци и градини.

Пуснала тя в полето стада коне, овце и биволи, пазарила коняри, овчари и биволари. Заживяла си така и зачакала своя мъж.

Изслужил сиромахът своята година. Търговците го възнаградили с още пари за добрата му служба и го освободили. Не им трябвал слуга: водата била вече свободна, а те само заради нея наемали слуги.

Тръгнал сиромахът за вкъщи, към своята плетена колиба.

По пътя си срещнал стада биволи.

— Чии са тези стада?

Назовали му неговото име.

Обидил се сиромахът, ядосал се дори помислил, че му се подиграват, но не казал нищо и продължил пътя си.

По-нататък срещнал стада овце. Попитал чии са и пак му казали, че са негови.

- 6 -