«Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака»

- 5 -

Сиромахът поискал веднага да каже това, що му било на езика, но си спомнил съвета — да не говори, преди да помисли, и се замислил. И не сама се замислил, но дори отстъпил три крачки назад от страх — ами ако юнакът се разсърди, като му каже, че е по-красив от жабата, и ме убие! Не, тук сигурно има нещо.

А юнакът го подканил:

— Казвай де, защо мълчиш?

Сиромахът решил на ума си: „Не, по-добре да му кажа, че жабата е по-красива от него“ — и рекъл:

— Жабата е по-красива!

Точно това и трябвало на юнака. Щом сиромахът му казал, че жабата е по-красива от него, жабешката кожа се разпукала и от нея излязла невиждана още под слънцето хубавица.

Зарадвал се юнакът хубавец и почнал да прегръща и целува сиромаха.

— Колко хора погубих край тази вода, докато получа такъв отговор, та да се освободи от магията омагьосаната хубавица! Върви и кажи сега на всички, че водата е свободна. Отивам си оттук.

На прощаване юнакът му подарил три чудесни гранатови камъка и златен женски пояс и му казал:

— Вземи тези камъни, те ще ти потрябват, ако ли пък имаш жена, нека препаше пояса, ще й се роди златокъдрав син.

Сбогувал се той със сиромаха и си тръгнал със своята хубавица.

- 5 -