«Приказка за големия гладник»

- 6 -

Побратимили се те и тръгнали заедно.

Вървели, що вървели, гледат — още един змей носи планина, два пъти по-голяма от тази, която носел вторият змей. Злочестника го попитал:

— Стой, приятелю, защо мъкнеш такава тежест? Аз вървя с празни ръце и толкова съм уморен, че съм готов да си снема колчана.

— Искам да изпитам силата на Злочестника, който живее при царя. Казват, че бил много силен — отвърнал змеят.

— Няма защо да ходиш далеко — казал Злочестника, грабнал от него планината, засилил се и я хвърлил през една висока планина.

— Брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал го той.

— Брат — отговорил змеят.

Побратимили се и четиримата тръгнали заедно.

Вървели, вървели, много ли, малко ли, но стигнали до владенията на Белия змей. Навлезли в гората. Нямали нито храна, нито огън. Тогава Злочестника казал:

— Идете и намерете отнякъде хляб и дърва.

А змейовете се боели, от страх просто треперели.

— Ако ще и да умрем от глад, но няма да отидем при Белия змей — заявили те.

— Добре, тогава ще отида сам — казал Злочестника и тръгнал.

Вървял, колкото вървял, гледа — в далечината дим. Запътил се той към дима. Стигнал до една къща, а насреща му — майката на Белия змей. Злочестника й казал:

— Майко, в името на всички майки и деца ти се моля, дай ми хляб и огън, гладен съм.

- 6 -