«Приказка за ловеца и за големия орел»

- 5 -

— Синко — казала му бабичката, — като изминеш още малко път, ще видиш една река. В нея ще дойдат да се къпят щерките на змея. Ти се скрий там. Която застане най-горе, тя е най-голямата, която застане по-долу — средната, а най-долу — най-малката. Ти открадни дрехите на най-малката и ги скрий. Нейните сестри ще си отидат, а тя ще остане гола; ти няма да й дадеш дрехите, докато не обещае да ти стане жена. Тя ще ти помогне във всичко, ще те отърве от бедата.

Момъкът изпълнил всичко точно така, както го била научила бабичката. Стигнал той до реката, скрил се и зачакал сестрите. Те дошли, съблекли се и почнали да се къпят. Момъкът излязъл, грабнал дрехите на най-малката и ги скрил. Изкъпали се девойките и излезли от водата. По-големите се облекли и си отишли, останала само най-малката. Дълго търсила тя дрехите си, но като не ги намерила, извикала:

— Който и да си ти, излез, покажи се! Сестра ще ти стана!

Момъкът не излязъл. Девойката извикала още веднъж:

— Излез, покажи се! Сестра ще ти стана!

Момъкът пак не излязъл. Тогава девойката казала:

— Излез, покажи се! Нека бъде така, както ти искаш — жена ще ти стана!

Излязъл тогава момъкът и й върнал дрехите. Погледнала го девойката, харесал й златокъдрият момък.

— Кой си ти и какво те води насам? — попитала го тя.

— Отивам при баща ти да ме изяде.

- 5 -