В това време към него се приближил един змей:
— За какво се тревожиш толкова, човече?
— Как да не се тревожа? Отворих тази кутия, от нея излезе цял град, а сега не зная как да го прибера отново и да затворя кутията.
— Какво ще ми дадеш, ако ти помогна? — попитал го змеят. — Ще ми дадеш ли онова, което още не знаеш?
— Ще ти го дам, защо не — отвърнал ловецът.
А той не знаел, че докато летял с орела, жена му родила златокъдрав син.
Змеят прибрал обратно целия град в кутията и я затворил. Останало наоколо, както и по-рано, само голо поле.
— Когато му дойде времето, аз ще си поискам обещаното и ти ще ми го изпратиш — казал змеят.
Пристигнал ловецът в къщи, отворил кутията и наизскачали магазини, къщи, дворци, цял огромен град. Из града тичали насам-натам търговци, пазарели се, шумели. Нашият ловец станал господар на целия този град.
Тревожела го само съдбата на сина му: змеят няма да забрави, ще си поиска обещаното.
Дошло време, поискал си змеят своето. Приготвил се и тръгнал златокъдрият момък. Вървял, вървял и срещнал една бабичка.
— Къде отиваш, синко? — попитала го тя.
— Отивам при змея да ме изяде — отвърнал той.