— Иди и поправи тук-там по нещо, уж че всичко ти сам си изтъкал. Излязъл змеят и какво да види — момъкът седи и поправя златотканите килими. Почудил се, но нямало какво да прави. Извикал той момъка и му казал:
— Издигни ми до утре такъв дворец, че и царят да не се срамува да влезе в него.
Отишъл момъкът при жена си, разправил й всичко, а тя му казала:
— Ти иди да спиш, аз сама ще свърша всичко.
Легнал си момъкът и заспал. Жена му извикала своите хора и им поръчала:
— Хайде работете по-сръчно, вие сте едничката ми надежда!
Издигнали те до сутринта дворец — да му се ненагледаш! Щом се съмнало, жената казала на мъжа си:
— Ставай, изкачи се на покрива, вземи чукче и почукай малко, уж че не си довършил нещо през нощта.
Изкачил се момъкът и почнал да чука с чукчето.
Излязъл змеят и какво да види — пред него се издига прекрасен дворец! Прехапал той устна, но нямало какво да прави. Тогава казал на момъка:
— Имам един необязден кон. Ако го обяздиш — добре, не успееш ли — ще те изям!
— Добре — рекъл момъкът и отишъл при жена си.
— Твоят баща има необязден кон, трябва да го укротя — казал й той.
— Дотук беше лесно — отговорила жена му, — трудното започва едва сега. Моят баща сам ще се превърне на кон, а ти ще трябва да го обяздиш. Аз ще ти дам юзда, която да му сложиш, но вземи със себе си и едно желязно чукче: щом литне нагоре — бий го по главата с него, слезе ли надолу — по носа го удряй. Не го жали, бий го с всички сили, иначе няма да се върнеш жив!
На сутринта момъкът взел юздата и желязното чукче и отишъл при коня. Метнал се на гърба му и конят се понесъл като вихър. Щом литнел нагоре, момъкът с всичка сила го удрял по главата с желязното чукче; спуснел ли се надолу — удрял го по носа. Изранил го целия. Уморил се конят, изтощил се и се спрял едва жив. Отвел го момъкът в конюшнята, снел му юздата и си излязъл.
Конят се превърнал пак на змей и се изправил пред вратата.
— Е, обязди ли коня? — попитал го той.
Гледал момъкът — главата на змея цялата в кръв.
— Какво ти е? — попитал го той.
— Ти ме нареди така — отговорил змеят. — Конят, който яздеше, бях аз. Но утре все пак ще те изям, няма да се отървеш!
Изплашил се момъкът и изтичал право при жена си.
— Е, какво, обязди ли коня? — попитала то тя.
— Баща ти все пак утре ще ме изяде!
Станали през нощта двамата и напуснали къщата. Хукнали, колкото им сили държат.