Живеели в едно царство мъж и жена. Тръгнал мъжът на война и казал на жена си, която скоро щяла да има дете:
— Ще ти се роди син и той ще бъде сирак.
И наистина жената родила момче и го кръстила Сиротинко. Пораснал Сиротинко, станал на петнадесет години, а майка му нито веднъж не се засмяла, нито веднъж не се усмихнала. Веднъж момчето я попитало:
— Мамо, защо никога не се засмиваш?
— Ех, синко, на какво да се радвам?
— Майко, няма вече да търпиш лишения, аз ще работя за тебе — казвал синът.
Усмихнала се тогава майката.
— Радост моя — казала тя, — сега вече ще ми прилича и да се засмея.
Тръгнало момчето да си търси щастието.
А там наблизо в планината живеели двама братя разбойници. При изгрев слънце момъкът стигнал до планината.
— Какво дириш тук? — викнали му разбойниците.
— Нищо, като приятел идвам, не като враг. Нямате ли нужда от слуга?
— Имаме. Колко искаш да ти плащаме?
— Аз съм на петнадесет години, плащайте ми петнадесет рубли. Седем ми дайте сега, а осемте — на края на месеца.
Дали му братята седем рубли. Момъкът ги занесъл на майка си и рекъл:
— Ето ти, майко, седем рубли, а на края на месеца още осем ще ти донеса — и се върнал пак при разбойниците.
Нахранили го те, напоили го, а после му казали:
— Ела да ти покажем какво трябва да правиш.