«Бототина и шестимата му братя»

- 3 -

Дъщерите не мръднали. Приближил се змеят и какво да види — всички лежат заклани, а Бототина и братята му — никакви ги няма, та отгоре на това и кравата му отвели. Тръгнал змеят да ги гони. Догонил той бегълците, но те били вече преминали един направен от косми мост.

— Ей, Бототина, имаш късмет, че успя да преминеш моста! Кога ще се върнеш?

— Ще се върна като женен и господар — отговорил му Бототина.

Главил се Бототина ратай при царя. Чул царят за ума на своя ратай, извикал го при себе си и му казал:

— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.

— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.

Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил:

— Съвсем ме изпохапаха проклетите бълхи, ще ида да изтърся килима!

Взел той килима, изнесъл го на чардака, изтупал го и го оставил да се проветри. Бототина само това и чакал — грабнал килима и — дим да го няма!

Събудил се змеят, гледа — килима го няма.

— Това е работа на оня негодник Бототина! — казал си той и се спуснал да го гони.

Догонил го змеят, но Бототина бил вече преминал направения от косми мост.

— Ах, Бототина, и това успя да сториш! Но почакай, пак ще ми дойдеш! — извикал змеят.

- 3 -