Дъщерите не мръднали. Приближил се змеят и какво да види — всички лежат заклани, а Бототина и братята му — никакви ги няма, та отгоре на това и кравата му отвели. Тръгнал змеят да ги гони. Догонил той бегълците, но те били вече преминали един направен от косми мост.
— Ей, Бототина, имаш късмет, че успя да преминеш моста! Кога ще се върнеш?
— Ще се върна като женен и господар — отговорил му Бототина.
Главил се Бототина ратай при царя. Чул царят за ума на своя ратай, извикал го при себе си и му казал:
— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.
— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.
Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил:
— Съвсем ме изпохапаха проклетите бълхи, ще ида да изтърся килима!
Взел той килима, изнесъл го на чардака, изтупал го и го оставил да се проветри. Бототина само това и чакал — грабнал килима и — дим да го няма!
Събудил се змеят, гледа — килима го няма.
— Това е работа на оня негодник Бототина! — казал си той и се спуснал да го гони.
Догонил го змеят, но Бототина бил вече преминал направения от косми мост.
— Ах, Бототина, и това успя да сториш! Но почакай, пак ще ми дойдеш! — извикал змеят.