«Сенки»

- 1 -
Джон Сол Сенки Пролог

Сенки.

Тими Евънс се събуди сред сенки.

Бяха толкова тъмни, че не можеше да види нищо, толкова непрогледни, че се запита дали смътният спомен за светлина, спохождащ от време на време съзнанието му, не е само някакъв сън.

И все пак беше сигурен, че не е, че светлината наистина съществуваше и някъде далеч, отвъд сенките, сред които се бе озовал, имаше и друг свят.

Свят, от който вече не беше частица.

Нямаше представа за часа или за деня. Не знаеше даже годината.

Нощ ли беше или ден?

Нямаше как да разбере.

Почувствувал, че първите пипалца на паниката започват да се обвиват около него, Тими плахо протегна ръце в мрака и се залови да изследва чернотата на заобикалящите го сенки.

Не напипа нищо.

Пръстите му сякаш ги нямаше.

Допря дланите си една в друга. Очакваше да усети топлина.

Не усети нищо.

Изобщо не почувствува каквото и да било.

Пипалцата на паниката стегнаха прегръдката си. Увиха се около Тими Евънс, досущ като пипалата на огромен октопод.

Разсъдъкът му уплашено се отдръпна. Просто отстъпи назад, за да се скрие от паниката и мрака.

Какво се беше случило? Къде се намираше?

Как се бе озовал тук?

Несъзнателно започна да брои: «Едно. Две. Три. Четири.»

- 1 -