«Утринни доставки (Млекар № 1)»

- 1 -
Стивън КингУтринни доставки (Млекар № 1)

Зората бавно обливаше улица Калвър.

За всеки, който се беше събудил вкъщи, нощта продължаваше да е черна, но всъщност зората се бе промъкнала на пръсти от половин час вече. В големия клен на ъгъла на улица Калвър и Авеню Балфур, червена катеричка премигна и впи безсънния си взор в спящите къщи. Малко по надолу по улицата едно врабче се качи в птичата вана на МакКензи и започна да пръска перлени капчици. Малка мравка лъкатушеше по улицата и попадна на шоколадова трошичка в една захвърлена опаковка от някакво десертно блокче.

Нощният бриз, който бе шумолил в листата и бе надувал пердетата, сега започна да утихва. Кленът на ъгъла потръпна, зашумоля за последен път и замря в очакване на пълната увертюра, която щеше да последва този тих пролог.

Една тънка светла ивица обагри източното небе. Малките пиленца започнаха предпазливо да се разбуждат, сякаш се страхуваха сами да поздравят деня.

Катеричката се скри в дупката в стъблото на клена.

Врабчето кацна на ръба на ваничката и също замря.

Мравката също затихна до съкровището си като библиоман, който се е замислил над рядка книга.

Улица Калвър тихо затрептя на огрения от слънцето край на планетата — движещият се ръб, който астрономите наричат терминатор.

- 1 -