«Салът»

- 1 -
Стивън КингСалът

Разстоянието от Хорликския Университет в Питсбърг до езерото Каскейд бе петдесет километра и въпреки че в тази част на света се стъмва рано през октомври, а те тръгнаха чак в шест, когато пристигнаха все още беше светло. Бяха дошли с Камарото на Дийк. Когато беше трезвен, Дийк не си губеше времето. След две бири, Камарото просто летеше.

Още не беше спрял колата пред оградата, разделяща паркинга от плажа, а вече сваляше ризата си. Очите му внимателно оглеждаха водата, търсейки сала. Ранди се измъкна от „мястото на мъртвеца“, малко неохотно. Наистина това бе негова идея, но той не беше очаквал, че Дийк ще я вземе толкова насериозно. Момичетата се раздвижиха на задната седалка, готвеха се да слязат.

Очите на Дийк неспирно оглеждаха водата (очи на снайперист, помисли си Ранди с безпокойство) и после се приковаха в една точка.

— Там е — извика той и плесна по гюрука на Камарото. — Точно както ти каза Ранди! Дявол да го вземе! Който е последен е леке!

— Дийк… — започна Ранди, оправяйки очилата си на носа, но не каза нищо повече, защото Дийк вече прескачаше оградата и тичаше към плажа, без да поглежда към Ранди или Рейчъл или Лавърн. Гледаше само към сала, закотвен на около петдесет метра навътре в езерото.

- 1 -