«Разходката»

- 1 -
Стивън КингРазходката

„Последно повикване за разходка по маршрут 701“ — отекна приятният женски глас през широкото фоайе на терминала на Ню Йоркското летище. Летището не се беше променило много през последните триста години — поизтрито и малко страшничко. Автоматизираният женски глас беше може би най-приятното нещо в него. „Тук е центърът за организиране на разходки до град Уайтхед, Марс“ — продължи гласът. — „Пътниците, снабдени с билети, да се отправят към синьото фоайе. Необходимо е всички документи да бъдат изрядни. Благодаря ви.“

Фоайето за отдих на горния етаж съвсем не беше изтрито, беше покрито със светлосив мокет. Стените бяха чисто бели, по тях висяха приятни графики с размазани изображения. Успокояващата прогресия на цветовете се издигаше към тавана. В огромната зала имаше сто кушетки, внимателно подредени в редици по десет. Петима служители от центъра за разходки се движеха напред-назад, говореха тихо и предлагаха чаши с мляко. От едната страна на залата се намираше входът, където имаше охрана и още един служител от Центъра, който проверява документите на закъснял пътник, изтерзан бизнесмен, с вестник „Ню Йорк Таймс“, сгънат под мишницата. Точно от другата страна подът се спускаше в нещо като корито, метър и половина широко и три метра дълго. То минаваше през един отвор без врата и малко приличаше на детска пързалка.

- 1 -