«Параноично: Песен»

- 1 -
Стивън КингПараноично: Песен Не мога да мръдна навънпред вратата ми дебне някакъв пънс дъждобран,пуши цигара.Но.Аз си го описах в дневника,а и пликовете подредени сана леглото,облени в кървавата светлинаот рекламата над бара срещу моята врата.Той знае, че ако умра(или за малко някъде почезна)дневникът ще отпътува и всичко се разчував ЦРУ Вирджиния.500 плика, купени от500 будки и всеки различени 500 тетрадкис 500 страници всяка.Готов съм.Оттук го виждамцигарата му блещукаточно над яката,а някъде в метрото, мъж предъвква мойто имезастанал под реклама за „Черно кадифе“.Мъже разговарят за мен в тъмни стаи.Звъни телефонът, но чува се само мъртвешки хрип.В бара отсреща чипонос револверв тоалетната, от ръка на ръка преминава.На всеки куршум пише моето име.Моето име го има във черните папкимоето име го търсят във всеки некролог.Разследват и майка ми;тя, слава богу, е мъртва.Но те й изследват почеркаи разглеждат всяко кръгче на Ръ-тои чертичка на Тъ-то.Брат ми е с тях. Май вече ви казах?Жена му — рускиня,а той все ме карада попълвам разни формуляри.Всичко си ми е в дневника.Слушай…слушай,внимателно слушай:ти трябва да слушаш!В дъжда, на автобусната спирка,черни гарвани с черни чадъриуж поглеждат към своите часовници,въпреки че не вали. Очите им — сребърни долари.Има броячи платени добре —плаща им ФеБеРеповечето са от чужденците,които се шляят по улиците.
- 1 -