«История с облаци»

- 1 -
Валентин ИвановИстория с облаци

Всяка вечер след работа Мастилницата обичаше да се отбива в кръчмата. Не че се уморяваше много, заащото беше професионален писар, а защото обичаше да си посръбва питие от сладки коренчета. След няколко чашки от този вълшебен елексир приказката му започваше да върви особенно гладко и историите, които разказваше ставаха още по-интересни. Поне до миналата година беше така. Тази бе по-различно.

* * *

Мастилницата кимна наляво-надясно, специално поздрави кръчмаря и седна на обичайната си маса. Всяка бръчка по ъгловатото му лице има грижи, достойни за важен държавен чиновник или царедворец. Той се повъртя нервно на стола, огледа се наоколо и въздъхна. В същия миг шумът слезе с две октави по-надолу и кибиците взеха да наострят уши. Кой две, кой едно, а кой — само половин. Кой колкото си има.

— Ех, Пудинг, Пудинг, лесно ти е на тебе — започна Мастилницата, — като не си падаш по сладките коренчета. Най-много един ликьор да изпиеш.

В този момент Пудинг, който седеше точно на отсрещната маса не се сдържа и се изхили иззад червена кутия Кока-Кола. Мастилницата само го изгледа презрително през чашката си, но се сдържа да не отпие.

- 1 -