«Светлоликия»

- 1 -
Светлоликия

Един дар имал осемнадесет синове.

Седемнадесет от тях се учели заедно в едно и също училище, а осемнадесетият — отделно.

Синовете пораснали.

Царят си казал: „Ако търся поотделно на всекиго жена — докато изженя всички, ще остареят. Щом аз имам осемнадесет сина, сигурно друг някой има осемнадесет дъщери. Ще ги пратя по света — нека търсят. Ако ги намерят, ще се оженят и ще се завърнат.“

Изпратил той седемнадесетте си сина да си търсят жени; дал им коне, въоръжил ги, както трябва, а на осемнадесетия си син не казал нищо, оставил го в къщи.

Разбрал това най-малкият брат — Светлоликия, и му станало мъчно; братята му отиват да се женят, а него не вземат поне за другар! Отишъл той при майка си и я попитал:

— Къде са конят и мечът на баща ми?

— Иди, синко, в конюшнята и в оръжейната и си вземи който искаш кон и който искаш меч — отговорила майка му.

— Не, не искам, ти ми кажи къде са конят и мечът на баща ми! — отново я помолил той.

— Иди на нашите пасбища — казала майка му, — намери коняря и го шибни с камшика си така, че три ивици кожа да му одереш. Той ще ти каже.

Така и направил Светлоликия. Намерил коня на баща си, взел меча му и препуснал след братята си.

Чули те конски тропот и се обърнали:

— Нашият брат Светлоликия иде — рекли те. — Нищо, поне конете ни ще наглежда.

- 1 -